Graphic Art

11 pages
183 views

Янош Хунияди през погледа

Please download to get full document.

View again

of 11
All materials on our website are shared by users. If you have any questions about copyright issues, please report us to resolve them. We are always happy to assist you.
Share
Description
Янош Хунияди през погледа
Transcript
   Янош Хунияди (1387 –   1456 ) през погледа на византийските историци Михаил Дука, Лаоник Халкокондил и Критовул   Димитър БАЙРАКТАРОВ   Средновековна обща история ЮЗУ „Неофит Рилски“   Научен ръководител доц. д - р Снежанка Ракова   The article presents consistently the works of three Byzantine historians of the 15 th  Century - "Turkish -  Byzantine History" by Mihail Duca, "Demonstrations of Histories" by Laonik Chalconconill and "The  History of Mehmed the Conqueror" of Kritovul. The three authors are contemporaries of the Transylvanian Voivodship, Janosh Hunyadi. Their views on key events such as the crusade against the Ottomans and the Battle of Varna in 1444 are discussed. Some inaccuracies and omissions are mentioned. Only those parts of the chronicles are used, which mention the name of the Transylvanian Voivoda and the persons with whom he has contacted. В настоящото изследване е анализирана гледната точка на трима бележити византийски историографи от петнадесетото столетие върху по - значимите събития на тяхното време, по - точно сраженията между християните и османците и ролята на трансилванския воевода Янош Хунияди в тях. Използван е българския превод на съчиненията на Михаил Дука, Лаоник Халкокондил и Критовул. Взето е под внимание и разширено издание на английски език на Халкокондил . 1    Янош Хунияди през погледа на Михаил Дука в неговата „Турско - византийска история“   Сведения за Янош Хунияди откриваме в съчинението на Михаил Дука „Турско - византийска история“. Дука е роден на границата между XIV и XV   век и умира към 1470 г., т.е. той е съвременник на трансилванския воевода. Особеностите на съчинението му позволяват то да бъде причислено към категорията на хрониките, но в същото време се  различава от тях по редица показатели. Съчинението е достигнало до нас в два варианта  –    оригинален гръцки текст и италиански превод, като в италианския вариант са описани събития, пропуснати в оригинала. Изложението се състои от 45 глави и може да бъде  разделено на две части –    първата започва с преглед на събитията от сътворението на света до 1204 г., след което фактите са представени по - задълбочено, стигайки до 1389 г.  Най - подробно са описани събитията във втората част, която включва периода от 1389 до 1462 г., и именно в нея византийският историк разказва за Янош Хунияди и действията му срещу османците.   Първото споменаване на Хунияди е в глава 30 на съчинението, по - точно във втория параграф от нея, където Дука пише за похода на султан Мурад II през 1437 г. към Трансилвания. По този повод, с цел по - голяма сигурност за Унгарското кралство, Хунияди е назначен за регент на крал Владислав Ягело и е наречен от Дука „ смел и благороден мъж, нов Ахил и Хектор във военните дела“. 2   Повече внимание на неговата личност е обърнато в 32 глава, където се проследява развитието на двата кръстоносни похода на Балканите от 1443 и 1444 г. и сражението край Варна. Янош Хунияди носи титлата „протостратор“, която според византийската терминология, разбираемо използвана от Дука означава главен военачалник и управлява Унгария заедно с майката на непълнолетния крал Ладислав. Същата, водена от съжаление към сръбския деспот Георги Бранкович, сериозно притиснат от османските набези, нарежда на Хунияди, който според Дука бил доста богат, да предостави на деспота финансова подкрепа. Тук обаче авторът обърква събитията и личностите. Споменатият от него крал е четиригодишния по това време Ладислав Послеродения. Както знаем през 1440 г. той бива обявен за крал на Унгария от Хабсбургите, а пък    Ягелоните избират за такъв Владислав III. В действителност регент на Ладислав не е Хунияди, който е на страната на Владислав Ягело, а чичо му –    германският крал Фридрих III, наречен от Дука „владетел на саксонците“.   След описанието на бойните действия между кръстоносци и мюсюлмани по време на т.нар. Дълъг поход от 1443 г. и сражението при Златица, Дука се спира на отстъпките, които прави султан Мурад след края на войната на сръбския деспот и подписването на Сегедския мир през следващата година. Постигнато е споразумение, според което унгарците нямало да преминават Дунава, за да нападат Мурад, а пък турците нямало да предприемат походи срещу унгарците. Тук Дука излага позицията на Хунияди по тези въпроси, определяйки го като потенциален нарушител на договора и противник на мира с османците, като твърди, че последният не дал твърдата си дума и заявил категорично, че той не е владетелят, а само му служи. 3   По - нататък в същата глава от съчинението си, византиецът разказва за нарушението на договора скоро след подписването му от страна на унгарците, които според него, след като прекосили  река Дунав, успели да напреднат във вътрешността на османската държава без никаква съпротива. Ето какво пише Дука:     Превземайки много крепости по пътя си, те достигнали Варна. Мурад бил смутен,  разбирайки че пътят му е блокиран. Войниците му също били твърде объркани и  започнали да стават неспокойни. След като с войската си се насочил към Свещеното  устие, Мурад открил едно място, което не било охранявано от триреми и успял да премине. Войската на Мехмед, която наблюдавала какво се случва, последвала Мурад и на следващия ден се присъединила към неговата армия. След два дни обединените войски достигнали Варна. На следващия ден се завързала жестока битка, продължила от  ранната утрин до деветия час (3 часа следобед ), в която християните безмилостно избивали турците. Около десетия час краля на саксонците начело на около пет хиляден отряд се впуснал срещу врага. Янош се опитал да го спре, но не успял. Когато саксонският крал наближил, конят му бил смъртоносно прострелян и го хвърлил от гърба си. Турците се втурнали и веднага го обезглавили. Янош разбрал какво се е случило, когато видял главата набучена на копие. Разнесли се викове и крясъци „Нека всеки се спасява както може“. Турците погубили повечето християни. С настъпването на нощта Янош едвам успял да избяга, прекосявайки реката.“   4   След описанието си на злощастната за християните битка при Варна, Дука още в същата глава разказва за похода на Янош Хунияди през 1448 г. към Косово. Според византиеца битката започва привечер и продължава през нощта. Дука твърди, че малко преди зазоряване Хунияди тръгва с част от войниците, уж за да се подготви навреме за сражението и напуснал бойното поле. Рано сутринта, когато Мурад забелязва, че в лагера на християните настъпва хаос, ги нападнал и избил всички, които не могли да избягат.   Дука обаче допуска грешка при разказа си за битката при Косово. В действителност, тя продължава три дни –    от 17 до 20   октомври, а не както твърди той –    една нощ и през  ранната утрин.   В тридесет и осма глава на „Турско - византийска история“ нейният автор говори за отношенията на Янош Хунияди с новия султан Мехмед II 5 . Според Дука Хунияди сключва договор за приятелство с тригодишен срок. След година и половина, обаче Янош прекратява спазването на договора с аргумента, че вече не е управител на Унгария и не е длъжен да спазва обещанията си. В същата глава е споменато за среща между Хунияди след поражението му при Косово и някакъв прорицател. Същият му казал, че „докато ромеите не бъдат сполетени от пълно унищожение, съдбата няма да се усмихне на християните. Нещастията за тях ще свършат тогава, когато Градът бъде  разрушен от турците“. 6   В последната глава от съчинението си Дука разказва за  сражението при Белград през 1456 г. и ключовата роля на Янош Хунияди за защитата на града. Ето как предава събитията :   „    Янош пристигнал същия ден. Той прекосил реката, влязъл в града и нанесъл разгром на турците. Прогонил ги от града, посичайки едни и наранявайки други. След това излязъл през портата с голяма войска и взел цялото им бойно снаряжение. Много турци били  убити, дори самият тиран бил ранен в бедрото. Накрая Янош се върнал в града и подпалил турските кораби. Оттегляйки се безславно в Адрианопол, тиранът заплашил, че на следващата година отново ще предприема поход срещу Белград.“ 7    Дука не споменава нищо за смъртта на Янош Хунияди на 11.08.1456 г. Това означава, че той или не знае за точната и дата или не е смята за необходимо да говори за това. С описанието на битката при Белград приключва всичко, което този византийски историк пише за трансилванския герой.    Янош Хунияди през погледа на Лаоник Халкокондил (1430 –   1490 ) в „Изложение на историите“   Николаос Халкокондил, истинското име на автора „Лаоник“ е роден около 1430 г. в Атина и умира към 1490 г., по всяка вероятност на о. Крит. Бил е син на атинския аристократ Георги Халкокондил, когото той споменава в съчинението си. След конфликт между неговия баща и Атинското княжество, той последва семейството си в Пелопонес, където живее в двора на Константин Х I Палеолог и е ученик на философа - неоплатоник Георгий Гемист Плитон в неговата школа. Лаоник Халкокондил е автор на обширно съчинение със заглавие „Изложение на историите“, състоящо се от десет книги. Тези книги представляват един от най - важните извори за последните 150 години от историята на Византия. До нас достигат в двадесет и девет свитъка, осем от които са напълно запазени. Изложените в него събития обхващат периода от 1298 до 1463 г., като по всяка вероятност, не е било завършено. От хода на разказа в съчинението на Халкокондил се вижда, че той е изграден на основата на голям брой извори, чието посочване обаче не е лека задача. За свидетелствата, касаещи предшестващи го събития, авторът е използвал сведения от баща си. Неговият модел на подражание и кумир е Тукидит, езикът е изчистен и правилен, а стилът му е опростен и ясен, близък да този на Георги Сфранцес.    За изследователите на живота на трансилванския воевода от съществено значение са Книга шеста и Книга седма от „Изложение на историите“, защото в тях авторът излага гледната си точка за походите през 1443 и 1444 г., както и за битката при Варна. Първото споменаване на Янош Хунияди е в Книга шеста на неговото „Изложение на историите“. Тя започва с разказ за организирането на Дългия кръстоносен поход от 1443 г., в който Хунияди играе ключова роля. Тук той е наречен Йоан Хониат. Според Халкокондил той убеждава крал Владислав да се вдигне на оръжие срещу султан Мурад II. Образувана е антиосманска коалиция между, състояща се от сръбския деспот Георги Бранкович, князът на Влахия Влад II Дракул, крал Владислав III  Ягело и Янош Хунияди.   При движението на християнската армия авторът отбелязва, че са преминали река Дунав и завладели   всичко по пътя си. Липсва обаче споменаване на точното място, откъдето е минала войската. Византийският историк пише, че били опожарени много села, както и „процъфтяващия град София“ 8 . Веднага след това авторът ни информира за реакцията на османския султан Мурад II, който пристигнал в областта, наречена Василица. Според британския историк Колин Имбър, Лаоник Халкокондил придружава армията на султана при нейните експедиции през 1443, 1444 и 1448 г., така че имаме основание да му вярваме. 9   Възможно е Имбър   да е прав, поради факта, че в „Изложение на историите“ имаме подробни разговори между Мурад и неговите първенци.   На османските войници било наредено да преградят всички теснини с дървета, за да не може кръстоносната войска да се придвижва напред. 10   В резултат на тези действия Владислав Ягело и Янош Хунияди са принудени да навлязат в Тракия.   Решителното сражение между двете армии в района около Златица е описано без излишни подробности. Халкокондил обяснява, че османците решили да не влизат в сражение, но и   да не се оттеглят, а да останат на място и да чакат. Унгарците безуспешно правили опити да продължат напред и да отблъснат турците. Когато ги притискат със сила, останалите турци веднага се притичат на помощ. В крайна сметка османците надделели. С течение   на времето унгарците не могат да напреднат повече, биват измъчвани от глад и са принудени да отстъпят. Авторът предава отстъпването на кръстоносците и преследването им от предводителя на европейската османска армия Касъм и брат му Турахан със своята войска от Тесалия. Според последния не било разумно да се преследва врага в равнината, а по - добре в подножието на планината. Касъм обаче не послушал брат си и продължил похода през равнината. Халкокондил не уточнява обаче за коя равнина става въпрос. Това завършва трагично, тъй като на неговия авангард бива устроена засада от Янош Хунияди и нанесено поражение. Византийският историк твърди, че хората на султана побягнали, когато
Related Documents
View more...
We Need Your Support
Thank you for visiting our website and your interest in our free products and services. We are nonprofit website to share and download documents. To the running of this website, we need your help to support us.

Thanks to everyone for your continued support.

No, Thanks
SAVE OUR EARTH

We need your sign to support Project to invent "SMART AND CONTROLLABLE REFLECTIVE BALLOONS" to cover the Sun and Save Our Earth.

More details...

Sign Now!

We are very appreciated for your Prompt Action!

x