Research

20 pages
325 views

В очакване на по-добри дни

of 20
All materials on our website are shared by users. If you have any questions about copyright issues, please report us to resolve them. We are always happy to assist you.
Share
Description
Задачата на настоящото изложение, без претенции за изчерпателност, е да проследи как се променя живота в Стара Загора след „съзаклятието”, от септември 1875 г. до май 1876 г., на базата на разказаното и преживяното от двама съвременници на събитията,
Transcript
  В ОЧАКВАНЕ НА ПО - ДОБРИ ДНИ 1   Ваня Донева   „Заарското приключение“  1875 г.    и Априлската епопея    1876 г.    са две знакови,   взаимосвързани   събития, които   протичат   в   периода   на задълбочаване на Източната криза и показват на света готовността на българите да се борят за   политическа независимост. Замислени като „общонародни въстания” от БРК и Гюргевския комитет, те се оглавяват от представители на радикалното крило на националноосвободителното движение. Сред проучвателите   на   тези два   героични и   трагични епизода , оставили ярка следа   в   паметта   на българите са Димитър Страшимиров 2 , Александър Бурмов 3 , Крумка Шарова 4 , Дойно Дойнов 5 , Огняна Маждракова 6 , Николай Жечев, Константин Косев, 7   Пламен Митев 8 , Илия Тодев 9   и др. Заслуги за осветляване на причините, същността и последиците от случилото се през септември 1875 г. имат Величка Койчева 10 , Нейчо Кънев 11 , Стефан Аврамов 12 , Тодор Абаджиев 13 . Въпреки относително дългия списък с научни публикации по темата, определени тези продължават да бъдат дискусионни, а някои наложени оценки за личности и събития се нуждаят от критично преосмисляне.   Задачата на настоящото изложение, без претенции за изчерпателност,   е да проследи как се променя живота в Стара Загора   след „съзаклятието”, от септември 1875 г. до май 1876 г. , на базата на разказаното и преживяното от   двама съвременници на събитията, с оглед   обективното изясняване на последиците от този неуспешен опит за общонародно въстание . Масовите арести на истинските и „набедени”   бунтовници, поведението им по време на следствието - силата и слабостта, предателствата и героизма,  освобождаването и присъдите, позицията на онези, които остават лоялни към властта   и на другите, които отстояват правото на по - добър живот    –    са обект на проучването.   Анализът   е съсредоточен върху   фрагменти от   мемоарите   на   старозагорците   Господин Славов и Атанас Илиев. Авторите са с    различен обществен статус   по време на обследвания период, но имат сходни виждания за начина, по който може да се осъществи   промяната в   живота на българите . Случилото се след „движението” през 1875 г. ги поставя „от двете страни на барикадата”, а   описаните   от тях събития   и душевни терзания   осветляват   психологическите мотиви за различнит e модели на поведение . Подборът на спомените е съзнателен и   цели   улавянето   на пъстрата палитра от емоционални състояния, надхвърлящи умишлено налагания от Захарий Стоянов   двуполюсен модел –    бяло/черно, добро/зло, бунтовник/предател. Правдивостта в историческия разказ за предосвобожденската епоха на  регионално и национално ниво изисква представянето на индивидуалните концепции за осъществяването на ПРОМЯНАТА. Избирателното митологизиране на случки, свързани с героичните и трагични моменти /през 1875 и 1876 г./ и идеализирането и демонизирането на личностите,  разглеждани като подбудители на въстанието или предатели, не отразява в пълнота състоянието на българското общество, което в голямата си част остава извън подготовката и осъществяването на Старозагорското съзаклятие   и Априлския бунт.   В края на септември 1875 г. в града 14   настъпва време, в което проличава отдадеността на българина, обвинен в революционни действия , към каузата СВОБОДА. На изпитание е подложена неговата   сила на характера и той, при стеклите се обстоятелства, обявен за „комита” до доказване на противното, е принуден   да избира   между самопожертвуванието   и себесъхранението.  Арестувани са не само съпричастните към опита за въстание, но и дистанцираните от бунтовническите   действия,   които,   изплашени за живота си, се нуждаят   от някой, който да понесе вината и отговорността за бунта срещу   османската власт . И българите, които никога не са   подкрепяли   въоръжената съпротива срещу официалната власт, заможни и успели, са   вплетени   в мрежата от събития. А   лоялността   им   към   управляващите е подложена на изпитание…   Тази многопластова   гама от   преживявания и   емоции, размисли и страхове, е отразена в спомените на съвременниците   на събитието.   Мемоарната литература е използвана при изясняване на причините, подготовката и хода на първият опит за „общобългарско въстание“ през 1875 г. 15 ,  разпадането на   Старозагорската чета и затварянето   на 600 - 700 души, които чакат решението на   следствената комисия. Основната цел на настоящата статия е да проследи живота на арестуваните бунтовници   /септември 1875 г./, патилата им в старозагорските тъмници, разследването на изпитателните комисии, освобождаването на невинните, осъждането на виновните , изпълнението на   смъртните присъди на   Кольо   Ганчев и Господин Михайловски  / май 1876 г. /, въз основа на   преживяното и    разказаното   от Господин Славов и   Атанас Илиев.   Авторите   Господин Славов 16   /1811, Стара Загора –    1893, Стара Загора/ е възпитаник на елинското училище в града. Занимава се с търговия, инициира   учредяването на местната българска община и е неин   председател. Участва в борбата за църковна независимост. Представител на Търновска епархия в Първият български църковно - народен събор, който   заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в   Цариград   и   изработва устава на новооснованата   Българска екзархия. Член на Ескизаарския междлис и  участник в комисията,   разследваща бунтовниците от 1875 г . След освобождението е кмет на  родния си град.   Умира на 10 май 1893 г.   Атанас Илиев 17   /1852, Стара Загора –    1927, Стара Загора/   произхожда от търговска фамилия.   Учи в Стара Загора, Пловдив, Табор, Прага и Белград.   През юли 1874 г. се завръща в родния си град   и работи като учител в Главното петокласно училище. Арестуван след Старозагорското въстание и прекарва 94 дни в тъмница.   Освободен е на 24 декември 1875 г.   През февруари 1876 г. заминава за Цариград, за да печата подготвения речник на чуждите думи в българския език. Заради избухналото през 1876 г. Априлско въстание столицата на Османската империя става опасно за българите място и той се връща в родния си град. След   Руско - турската война  (1877-1878) заема различни административни постове в Източна Румелия    –    помощник - префект и префект на Старозагорски департамент, областен управител на Шумен. Привърженик е на Народната (съединистка) партия. По - късно е учител в София (18 88  —1892), директор на Старозагорската Марийнска девическа гимназия (1892—  1900; 1903  —1906), член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение (1895—1900), началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград (1900—  1903). Сътрудничи на редица списания и вестници —    „Деница", „Наука", „Надежда", „Земеделец". Той е   съосновател и пръв председател на Археологическото дружество   „Августа Траяна” в Стара Загора . Депутат е в V Велико народно събрание (1911) и в ХV Обикновено народно събрание (1911–  1913).  Член е на БАН. Умира на 12 февруари 1927 г. в Стара Загора . Спомените   Мемоарите на Господин Славов, наречени  „Хронологическо  описание”   , отразяват   по - важните събития в град Стара Загора в черковно, училищно и общонародно отношение в ХІХ в.   Ръкописът   е завършен около 1890 г.,   съдържа 316 с. и се съхранява във фонда на Регионален исторически музей –    Стара Загора . Авторът, пишейки спомените си   на преклонна възраст, не търси личностна реабилитация, а разказва за   тревогите и радостите на българската общност в своя град. Без да ангажира читателя с биографични сведения , той, сякаш за да се дистанцира от събитията и да бъде безпристрастен,   води повествованието от трето лице, назовавайки се   с инициалите „Г. С.”. В описанието   липсва романтичната украса, но може „да се усети истинският съзидателен дух на Българското възраждане –    без  митологеми и идеализация, без излишен патриотарски патос, без оправдаващо самосъжаление и охулване на другите.” 18   Славов предпочита да постави акцент   върху политически и институционални събития, но отдава дължимото на значимите личности.   В историческия период, отразен в   „Хронологическото описание…”,   той, заедно със съмишлениците си , се опитва да гради механизми за  регулиране и канализиране на натрупаната   от старозагорската българска общност   енергия   за осъществяване   на значими проекти, които не противоречат   на разбиранията му за лоялност към официалната власт    –    създаване на общинско самоуправление, изграждане на църкви и училища. Разказва   за страховете и надеждите на хората, за всекидневните   им   битки , съпътствани от успехи и неуспехи. През 70 - те г. на ХІХ в. когато в Старозагорско се изгражда мрежа от   комитети, ангажирани с подготовката на освобождението на българите   и се прави първият опит за „всенародно въстание”, хаджи Господин Славов се разграничава   от тази политическа борба. Той   застава „от другата страна на барикадата, поради дълбоката си вътрешна убеденост срещу всяко революционно действие, било то
Related Documents
View more...
We Need Your Support
Thank you for visiting our website and your interest in our free products and services. We are nonprofit website to share and download documents. To the running of this website, we need your help to support us.

Thanks to everyone for your continued support.

No, Thanks
SAVE OUR EARTH

We need your sign to support Project to invent "SMART AND CONTROLLABLE REFLECTIVE BALLOONS" to cover the Sun and Save Our Earth.

More details...

Sign Now!

We are very appreciated for your Prompt Action!

x